петък, 30 декември 2011 г.

Новогодишна реч!


Скъпи приятели,
ден преди да изпратим старата и да влезнем в Новата година, нека поспрем още веднъж за миг......
Не е нужно да правим равносметка на старата, тъй като тя вече е почти зад гърба ни.



Нека погледнем напред и да се опитаме
да видим онова, което не успяхме да видим,
да съхраним онова, което успяхме да изградим
и да дарим онова,което ни е в повече!




Пожелавам ви здраве, любов и ентусиазъм в гигантски количества:)





четвъртък, 22 декември 2011 г.

Коледно!


Коледа е ей тук, чувам я вече как скърца с тежки стъпки и всеки момент ще влезе...
А какво по-хубаво време от празниците, човек да се наслади на хубавата храна, срещите с приятни хора и дългото и протяжно събуждане сутрин сред аромата на топла закуска и прясно сварено кафе....




А ако навън вали пухкав снежец, а ти си се загърнал в дебелите пухени завивки, само една хубава книга в ръка, чудесно ще завърши идиличната картина.



Е, това ми се случи за един ден!
Камината я няма, нито пък имаше кой да ми свари кафе, но затова пък имам пижама и една чудесна книга в леглото:) Или иначе казано:

Насладих се на мига;-)!

Отдавна не съм ви занимавала с това си занимание, така че е време да направя рязък завой и от кухнята и трапезарията, да се прехвърля и в другите помещения у дома, защото нито е време за дълги разходки по плажа, нито за работа, за ски пък още не е дошъл сезонът;)

Винаги в същия ден- това е!
Книга, обявена за една от най-забележителните на 2010 година. Намерих брошурка за нея в една от книгите, които си бях поръчала по-рано. Зачетох се и бях твърдо убедена, че искам да я имам, независимо дали ще се излъжа в чувството си или не. Е, не се излъгах. След цялата поредица посредствени творби, на които попаднах напоследък, тази направо ме грабна отведнъж.
Историята проследява живота на двама души в продължение на 20 години, като описва случващото се само в един ден от годината- 15 юли- денят на дипломирането на Ема и Декстър. Една пиянска нощ се превръща в приятелство. Двама души преминават през различни етапи от своят живот , търсейки пътят към своите мечти и копнежи и разкривайки емоциите, които изпитват.
Стилът е лек и непринуден, със страхотно чувство за хумор. И въпреки финалът, за мен това е един от най-позитивните разкази, които съм чела.
Разказ за хората, за това как се променяме и как не се променяме. За това, че сами избираме с кого да продължим пътя си, колко важен е всеки един миг от живота ни и за това, че човек трябва да умее да му се наслаждава.

Много е лесно да изпуснем щастието, особено ако то е непрекъснато пред очите ни!




Е, аз се насладих на този мой миг!
И ако маите са били прави, то на днешния ден след една година няма да ни има, затова нека я изживеем пълноценно:))))) (хумор)
Моето коледно пожелание към всички вас е:

Желая ви здраве, дълголетие и доброта!
Нека се опитваме да гледаме повече около себе си и да използваме всяка свободна минута за хората и нещата, които обичаме, защото най-лесно е да ги загубим!

Весела Коледа!

понеделник, 19 декември 2011 г.

Крем супа от нахут и розмарин


В търсене на идея как да избягам от бобената чорба на Бъдни вечер, попаднах на тази супа. Не че не харесвам боб, напротив, но последните 15 години той фигурира неизменно на трапезата ни и ми се стори удачно да попроменя този факт- все пак традициите вече не са това , което бяха;)




За мен най-важното е именно възможността да се съберем с най-близките си хора и да изкараме една красива и уютна вечер със спомените и плановете си, пък колкото до храната- и с малко ще ни е хубаво:-)

И тъй както неведнъж съм споменавала, че у дома като се каже супа, най-често се разбира кремообразна, прегърнах идеята за една проба преди празниците именно на този вариант, защото напоследък доста залитам по нахута, пък и на децата се харесва:)

Рецептата е доста проста:

Необходими са ви:

* 1 консерва нахут или суров такъв (аз предпочитам втория вариант, при който обаче като при всяка бобова култура, е добре да го накиснете във вода от предишната вечер);
* 1 с.л. ситно нарязани пресни листа розмарин;
* 5 скилидки ситно нарязан чесън;
* 1/2 ч.л. червен пипер;
* бульон (зеленчуков или пилешки, зависи какъв сте сварили:));
* зехтин, сол, лимонов сок;


Приготвяне:

Към загретия зехтин в тенджера, добаваме чесъна, розмарина и червения пипер. Оставяме около минута-две, след което добавяме предварително сварения нахут и бъркаме още малко. Заливаме с бульона и оставяме да къкри на тих огън около 30-40 минути. Охлаждаме, пасираме и подправяме с лимоновия сок и солта.


Пожелавам ви приятна обстановка в последните приготовления преди празниците и дано сте слушали много, за да получите подаръци от белобрадия старец:-)


петък, 16 декември 2011 г.

Пак бонбони- Федоркини умопомрачения;)

Ами това е:

Явно не мога да спра да се занимавам с бонбони, даже половинът ми твърди, че гладни ще умрат, защото само на сладки и бонбонки не се живеело:) Освен това са чудесен начин да избягаме от традиционните подаръци за празниците и да доставим просто удоволствие на хората, които обичаме или ценим. Нарекох ги умопомрачения, защото така ми въздействат: едно бонбонче и .... си губя акъла;-) Много са добри!!!
Тези бонбони на Федора, си ги отбелязах още преди 100 години, но чак преди около месец за пръв път ги правих. После имаше и втори, а сега трети и така незнам кога ще се спра;-)То моето на болест отива вече. Надявам се само организмът ми да има достатъчно запаси от собствен инсулин, за да се справи с атаките:-)
Разбира се, отсега предупреждавам, че нейните снимки поставиха под съмнение въпросът трябва ли изобщо да слагам мои, но все пак , за да ви убедя, че наистина ги правя ежеседмично, прилагам и снимков материал. Сложила съм и една шишарка за празнично настроение, макар мен лично самите бонбони да ме даряват с всичко, от което има нужда;-)

Рецептата я има при Федора, така че няма да я слагам ( нищо съм променила). Изпълних я дословно и ей го на, РЕЗУЛТАТЪТ:





И ако вие, също като мен имате нужда от своята доза щастие всеки ден, подсилете ефекта с едни бонбончета;-)




Пожелавам ви последният уикенд преди празниците, да бъде изпълнен с много аромати, топлина и уют!!!






вторник, 13 декември 2011 г.

Снежни трюфели

Както знаете, изминалият уикенд бях "самотна" и тъй като и без друго трябваше да приготвя нещо дребно за един повод, изкарах горе-долу цял ден в кухнята с голямата дъщеря:) И като истински любител на сладкото, а напоследък бонбоно-маниак, се захванах пак с нещо подобно.






Тази рецепта видях преди доста време при фантастичната Ева Тонева, но чак сега успях да ги снимам, макар че на няколко пъти съм ги приготвяла, но все не ми оставаше време за снимки или ставаше късно, а аз не мога да правя вечерни снимки. Не че дневните са ми много хубави, но все пак са по-близо до онова, което искам.
Всъщност бих нарекла приготвянето им елементарно, но колегите в офиса (след като ги почерпих за рождения си ден пред време точно с такива) се сипеха един след друг да питат за рецептата и когато им я дадох, казаха, че много сложно им се вижда;)
Та така:

Продукти:
* 200 гр бял шоколад;
* 100 мл сметана ( става и със заквасена, опитвала съм в 2-3 вида, винаги са фантастични);
* 80 гр краве масло;
* 100-тина гр. кокосови стърготини;
* 100 гр смлени печени лешници ( последния път сложих бадеми);




Начин на приготвяне:

Разтопяваме шоколадът на водна баня, добавяме сметаната и маслото до получаване на гладка маса и отстраняваме от котлона.
Запичаме леко смлените лещници и кокосовите стърготини за 2-3 минути на сух тиган.
Прибавяме ги към шоколадовата смес.Разбъркваме добре сместа, покриваме я с прозрачно фолио и поставяме за около 30-тина минути във фризера. Сместа не бива нито да е твърда, нито много мека, за да се работи по-лесно с нея.Оформяме трюфелите, овалваме ги в кокосови стърготини и ги поставете в хартиени чашки.Съхраняват се в хладилник.




Желая ви сладки декемврийски вечери и хубави и ползотворни дни!

събота, 10 декември 2011 г.

Предколедни ореховки

Мъжът ми, синът ми, фотоапаратът и лаптопът ми заминаха на кратко посещение в страната на лалетата, а аз останах тук с момичетата и кучето:) Раздялата с момчетата приех относително лесно, малко по-трудно беше с апаратът, но тази история с изчезването на моя си компютър, вече премина всякакви граници.Оказа се че освен с липсата на 1/3 от клавишите, прилежно изчегъртани от малката принцеса, въпросният стар компютър (който се налага да ползвам в момента),няма и кирилица след последната преинсталация и това наложи писането на тази публикация да се осъществи на принципа copy-paste оттук.

Затова и днес няма да съм многословна, а ще премина директно на въпроса:




Навсякъде лека-полека се налага онова приятно усещане, свързано с предстоящите коледни празници, ухае на канела, портокалови корички, джинджифил и какво ли още не, че е време и аз да премина на тази вълна, макар все още да не ми се получава съвсем. По тази причина и предложението ми няма да е съвсем коледно, но както се казва по разни реклами:

"Хубавото тепърва предстои!"

Предлагам да сложим престилките на квадратчета за час и да забъркаме по едни ореховки- хем празнично, хем не съвсем:) Използвах най-елементарната рецепта на света, но така или иначе мисля, че на ореховките няма кой знае какво да им се обърка, освен ако не оставите полузадрямалата си гостуваща сестра да съблюдава процеса на печене и тогава също като мен, ще имате една идея препечени ореховки:)




И рецептата:

*300 г орехи;
*300 г пудра захар;
*3 белтъка;

Белтъците се разбиват и към тях се прибавят захарта и ситно смлените орехи. От получената смес с помощта на лъжичка се оформят малки топчета върху хартия за печене. Поставят се на разстояние едно от друго, тъй като при печенето ще увеличат диаметъра си. Пекат се при 180 градуса до позлатяване.

Малко и с рецептата ми се получи буквално copy-paste, но когато човек пише на онлайн клавиатура, и то руска, някыде към 6-тото изречение леко се поизнервя и тырси лесното:)Поне аз:) Снимките обаче са си съвсем истински и сывсем пресни- още парят:) така че насладете се на следобедното си кафе с парченце празнично настроение и от мен:)

За всякакви правописни грешки, моля да ме извините днес!

Пожелавам ви уханни и слънчеви почивни дни:)))


петък, 2 декември 2011 г.

Даровете на Жани или едни превъзходни бонбони!






Откакто видях тези бонбони в блога на Жани, загубих съня си:-) Е, не чак толкова , но е факт, че доста дълго търсих подходящите сушени смокини за целта. Най-накрая ги открих в едно квартално магазинче, а после вече заредиха с тях и хипермаркета, от който най-често пазарувам. Правих ги вече 2-3 пъти, тъй като са страшно сполучливи, да не кажа божествени, но чак сега успях да ги снимам;-)Който е минал покрай нас и е успял да ги опита, е останал очарован:)
Рецептата я спазих точно, с едно малко изключение- предпочитам вкусът на сурови орехи, вместо печени и стъпката със запичането я пропуснах. Така че, за детайли по отношение на рецептата, можете да видите при Жани , а от мен само снимките и цъкането с език:-)


Искам да благодаря още веднъж на Жани за споделената рецепта, а и на всички останали, чиито предложения тепърва ще опитвам:-)

Желая ви хубави почивни дни и нека уханното и топлото коледно настроение, полека-лека се загнездва в душите и сърцата ни:-)!


четвъртък, 24 ноември 2011 г.

Пилешко руло

Знаех си аз, че след толкова почивки (демек хубавото), следва не толкова хубавото, ама чак толкова малко хубаво не си го представях;) Не ми стигна "малкият" ремонт и купчината майстори, последващото голямо чистене и подреждане, при които човек започва да си задава въпросът "Кому са нужни толкова вещи?", дрехите за гладене, които удариха тавана, ами се сдобих и с болен мъж. За капак на всичко посред нощите водих голямата ми дъщеря на зъболекар, да и извадят едно млечно зъбче, притиснато между две нови. Та в такива случаи приготвянето на храната е последното нещо, с което ми хрумва да се захвана, ама ако съвсем го избегна, рискувам да се сдобия и с мрънкащи, гладни човеци;) Затова се спрях на варианта за нещо бързо, лесно и вкусно, а именно пилешки ролца. Подобни идеи има хиляди, така че човек може да импровизира според желанията и съдържанието на хладилника. Аз избрах тази с праз, бекон и сметана.




Продукти:

* 300 г пилешко филе;
* 5-6 парчета тънко нарязан бекон;
* 2 стръка праз лук;
* 100 гр. сметана;
* 1ч.л. горчица;
* сол, черен пипер.

Приготвяне:




Беконът се нарежда плътно върху алуминиево фолио. Върху него се нареждат пилешките филенца. Поръсват се със сол, черен пипер и предварително смесените сметана и горчицата.Най-отгоре се поставя парче праз и около него, с помощта на фолиото всичко това се навива на руло. Увитото рулото се пече около 20 минути, след което се развива. С отделилият се при печенето сос, се намазва горната повърхност на рулото и се пече още 10-тина минути до получаването на златиста коричка. Така за малко повече от половин час, човек се сдобива с вкусна, сочна и апетитна вечеря;)

От утре се надявам примката около врата ми леко да започне да се разхлабва, така че идващият уикенд да бъде изпълнен главно с положителни емоции, включващи прохладни разходки, срещи с приятели и вкусни и топли вечери;-)




Пожелавам ви хубави почивни дни!



сряда, 16 ноември 2011 г.

UVA NESTUM или да пийнем винце край Места

Или ако вярваме на един приятел, това трябва да означава ВИНОТО НА МЕСТА. Ако пренебрегнем значението, искам да ви покажа къде се скитах миналия уикенд- а именно край Места и малко по-нагоре. От миналото ми есенно пътуване, когато есента още не беше съвсем дошла, до сегашното,когато тя почти съвсем си е отишла, са изминали точно две седмици. За съжаление ги пропуснах и не можах да се наситя на цветовете, както ми се искаше. Въпреки това, пак беше красиво!


Това всъщност си беше традиционният дълъг ноемврийски уикенд извън София, който си организираме всяка година. Съвсем случайно тръгнахме в тази посока.Просто ни харесаха снимките в сайта на хотел "Петрелийски" и без да проверяваме повече, потеглихме. Истината е, че хотелът не е точно толкова уютен, колкото на снимките, но както обичам да казвам: "За два-дена-става:-)". Освен всичко останало исках да отидем на място, където районът предлага приятни изживявания, защото най-мразя да седя на едно място:-) А около Огняново определено има какво да види човек. В самият хотел има сауна, парна баня, разни басейни и други такива неща, ако човек си пада по тях- аз не плувам, в сауна и парна баня се задушавам за около 40 секунди, а за масаж-и дума не може да става;-)Та както обикновено заложих на идеята за разходки. Е, да, ама не точно. Времето, макар и слънчево, все пак си беше ноемврийско и въпреки голямото ми желаниe, повече от 2-3 часа дневно навън, не успяхме да откараме. Разходихме се до Ковачевица, която посещаваме не за първи път, но истината е, че съм много по-впечатлена от селото, преди нея- Горно Дряново, което за мен е олицетворение на живота. Предвид скалистата местност, тук всичко се случва на една улица, а нещата, които могат да се случват наистина са безкрай- от пране на килими, през рязане на дърва, футбол, нижене на тютюн, та стигнем до дядото, който преде;-)


Невероятно колоритно и цветно и пълно с живот.

За Ковачевица няма какво да ви разказвам- коренна противоположност на света,с който сме свикнали. И спокойно и красиво... Безвремие...




На връщане спряхме и в Лещен, но само колкото да седнем за 20 минутки да хапнем по една истинска боб-чорба и да отбележим една самотна ябълка;)



И тъй като вече захладняваше, сложихме край на туризма и се запътихме към споменатата вече UVA NESTUM, в покрайнините на гр.Гоце Делчев- на пръв поглед леко претенциозен ресторант, но всъщност страшно приятно местенце, където човек може да опита безупречно приготвени и чудесно поднесени ястия в компанията на вино, собствено производство или каквото там му хрумне. Изборът е голям.


Кратката пауза между две сядания на масата, всеки оползотвори както намери за добре. Всъщност май само аз не се възползвах от екстрите в хотела;-)

Следващият ден предлагаше доста по-малко време, затова се ограничихме само с една разходка по течението (всъщност срещу него) на Места.


За момент премина една брилянтна идея да отидем да си вземем кристални чаши от OMV, да опънем малка чергичка и да си направим псевдо-пикник край реката, но студът ни отрезви, а и наблизо нямаше гореспоменатата бензиностанция, така че след кратка хумористична фотосесия, се натоварихме и потеглихме към дома. Има една приказка по повода, която казва нещо от рода, че много е хубаво човек да пътува, но най-хубавото пътуване, е това към дома. Бих допълнила само, че е още по-хубаво, когато пътят е красив;-)









Хубави есенни, пък макар и малко по-мразовити дни!





сряда, 9 ноември 2011 г.

Орехи и пак орехи!

Всеизвестен е факта, че колко по-натоварен е човек, толкова по-бързо минава времето, но настина не съм сигурна кое предпочитам- да се влачи или да не насмогвам:-) Последните десетина дни преминаха в някакво лудо тичане напред-назад, посещения на приятни и не толкова приятни места, разправии с майстори-всякакви модели и разбира се децата, които сами по себе си могат чудесно да уплътнят програмата на един канещ се да скучае възрастен:-) За моя радост неприятните неща поизбледняват, а приятните започват да стават все по-приятни и надявам се в края на седмицата всичко да си е на мястото, а аз отново ( този път за последно, че много се събра напоследък) да се разходя извън столицата за ден-два;-)) А дотогава освен всичко останало, ще готвим:):





Отдавна се каня да споделя с вас, че това лято все пак успяхме да оползотворим част от орехите (имаме орех в двора), като си приготвихме орехов ликьор, който главно използвам за готвене, но се намират и приятели, които с радост си го пийват вместо следобедно кафе:). А какво е орехов ликьор без неизменните към него орехови сладки? Затова днес ще си говорим за тях и пак за тях:-) Приготвянето на ликьора е елементарно. Варианти за приготвянето има няколко, но аз се спрях на този:

Необходими са ви:

* 1 л. ракия;
* 40 бр. зелени орехчета малки;
* 1 кг захар;
* 1 л червено вино.




Приготвяне:

Нарязваме на дребно зелените орехчета и ги заливаме в стъклена бутилка с ракията. Тук различните източници казват различни неща за това дали тази бутилка трябва да преседи на тъмно или на светло, но поне по отношението на времето всички са единодушни- Оставяме бутилката за около 6 – 7 седмици, в нашия случай на слънце, като отвреме-навреме разклащаме. След това прецеждаме и прибавяме на 1 л сок 750 гр захар и 1л. червено вино. Ако го оставим да престои още 2-3 седмици, става по-хубав, но за по-нетърпеливите може да се консумира и веднага;-) Аз лично веднага приготвих веднага бишкоти с него, по рецепта, взета оттук. Там се твърди, че потопени в самия ликьор, били още по-хубави.

Продукти за т.нар. бишкоти:

* 6 яйца;
* 4 ч.ч. брашно;
* 2 ч.ч. захар;
* 1 бакпулвер;
* 1 ванилия;
* 1 ч.ч. бадеми;
* 1ч.ч. лешници;
* 1 / 2 ч.ч. орехов ликьор;




Приготвяне:

Смесваме всички сухи съставки, с изключение на ядките. В отделна купа разбиваме яйцата с ликьора и ванилията. Бавно добаваме яйчената смес към сухите съставки, като не прекаляваме с бъркането. Полученото тестото е тежко и лепкаво. Добавяме едро счуканите ядки. Изсипваме тестото върху хартия за печене и печем на предварително загрята на около 200 градуса фурна за 20-тина минути. На този етап е хубаво да извадим полуготовото печиво, да нарежем и обърнем за още 15 минути или до златисто кафяво, за да станат бисквитите по-хрупкави. Тъй като полученото количество не беше никак малко, реших половината да използвам за торта, с орехова основа.Но връщайки се от работа с продуктите за крема, намерих кутията опразнена от дъщеря ми и съседските деца, така че тази идея остана за друг път:-)

Пожелавам ви чудесна седмица и хубави емоции!





понеделник, 31 октомври 2011 г.

Световен ден на Мъх-а

Всъщност заглавието на публикацията е подвеждащо-)- Нито знам дали има такъв ден, нито знам кога е, ако случайно някой мъхолог е създал такъв;) И изобщо не говорим за световна новина, а за много локална. Всичко идва от факта, че Аз имам празник:-) И тъй като интернет пространството е препълнено от идеи и събития по случай Хелоуин, реших че все пак имам право да избягам от тази тема и да посветя денят си на моя рожден ден:-) Ще спазя единствено традицията да си говорим за тиква днес, затова предложението ми ще бъде тиквен пай:




Продукти:

* 3 яйца;
* 2 ч.ч. сварена тиква;
* 1 ч.ч. захар;
* 1 ч.л.канела;
* 1 ч.ч. орехи;
* 2 ч.ч. брашно;
* 100 гр.масло;
* 1 ванилия;
* 1 бакпулвер.




За тестото използваме класическата рецепта за тесто за пай. Разбъркваме брашното и баклувера, добавяме маслото,1/4 ч.ч. захар,1 яйце и ванилията. Сместа трябва да стане на трохи. Месим, докато се получи гладко тесто, а ако е необходимо, добавяме 1-2 с.л.вода. Оформяме топка, увиваме я в найлоново фолио и я поставяме в хладилника за около 15-20 минути. През това време от сварената тиква, останалата захар и яйца, едро натрошените орехи и канелата, приготвяме тиквена паста и хубаво я разбъркваме. Загряваме фурната до 190-200 градуса. Разточваме с точилка тестото върху гладка повърхност, правим окръжност, която поставяме в кръгла форма за печене. Тестото трябва да покрие дъното и стените като леко притискаме с пръсти. Върху разстланото тесто изсипваме тиквената смес, по желание правим онези характерни за пайовете лентички;-) Аз обикновено не ги правя, но този път ми остана малко тесто, което предпочетох да не изхвърлям, а беше и достатъчно малко, за да не мога да го използвам по друг начин.




Паят е толкова приятен на вкус, а тиквената паста толкова ароматна и гладка, че всяка хапка е истинско удоволствие:-)

Това е и моят начин да ви почерпя днес, да си пожелая много здраве за мен и всичките ми близки и да препратя тези хубави и най-искрени пожелания и към вас;)
Нека с този ден да отворите вратите на една хубава и слънчева есенна седмица!!!

петък, 28 октомври 2011 г.

Октомврийско езеро

Както споделих в предишната публикация, краят на изминалата седмица за мен дойде в "Езерото"- малък хотел, близо до София, където със спътника ми решихме да отидем и да отпуснем за ден.


Разпределихме децата по роднини, че никой не ги желае накуп ( не разбирам защо:-)))) и потеглихме. Бях се настроила за много есен, много разходки, много сън и много други хубавини:-) Е, всичко останало се получи според очакванията ми, без есента, която по тези географски ширини очевидно закъсняваше. Дърветата все още бяха в зелената си премяна, само тук-таме се мяркаше някоя оранжево-жълта точка в пейзажа.



Хотелът се намира във вилната зона на Костенец . Избрахме него, тъй като е на 40мин. от София, а ние определено трябваше да се върнем и да съберем децата от роднините навреме и всъщност никак не сгрешихме. Очакванията ни не бяха големи и изненадата се оказа приятна- уютен, ненатрапчив интериор, главно в дърво и камък, любезен персонал, бързо и адекватно обслужване, топла минерална вода и красива природа наоколо- идеално за краткотрайна почивка;-).


Наблегнахме главно на разходките, като по грешка изпитахме няколко неподходящи маршрута, докато уцелим "нашата пътека", но беше свежо и приятно.


Кухнята не блестеше със страхотни предложения, но беше добра. На 5 минути от хотела се намира прочутия Костенски водопад, макар аз вече посещавайки го за втори път, да не го намирам за внушителен. Не може да се сравнява с Райското пръскало, нито с Крушунските водопади, но все пак е хубаво да се види.



Обиколката наоколо ми даде възможност да събера нови мъхчета за дома си от "модели", които досега нямах;)



Сгради наоколо няма кой знае колко, но навремето очевидно тук са почивали хора, съдейки по останалите соц. балнеохотели и бунгала.


Сега се опитват да популяризират минералните си извори, но все още не много активно. Факт е, че курортът е подходящ за деца и със сигурност ще повторим тази разходка, но цялото семейство;-)

След закуската на сутринта потеглихме обратно към дома, но решихме да минем покрай Боровец, заради по-живописния път и заради идеята да изпием по едно кафе там. Е, за трети път от година се опитвам да отида дотам и за трети път ни посреща гъста борова мъгла;-)








Кафето оставихме за следващият опит, едно бързо кръгче около "Ястребец" и отново в колата. Тук специално за Ева направих няколко мъгливи снимки, защото доколкото разбрах много обича да снима такива;)


Днес рецепта няма да има, тъй като подозирам,че няма да изчетете докрай написаното;) Затова споделям с вас част от природата и ви пожелавам хубави почивни дни. Аз отново излизам от града за денонощие, отново в подножието на Рила, но този път за купон:)