Със съпругът ми отдавна си правим планове, че един ден като се пенсионираме, ще се махнем оттук. Незнам дали ще го направим наистина, но открай време си мисля, че Трявна е един от възможните ни нови домове в бъдеще. Предполагах, че много ще ми хареса, но никога не бях стъпвала там, главно заради отдалечеността му от столицата. Е, при поредното сливане на четири почивни дни, решихме че моментът е дошъл и се отправихме натам. Всъщност не точно натам, а към едно селце на 12 км от града, което допълнително спомогна за моето "влюбване" в този край. Запътихме се към
http://www.kalinahouse.com/, която се намира в с.Горно Дамяновци.
Това село даже не фигурира на по-старите карти, предполагам е било някаква махала, която в последствие са "нарекли" село. Човек трябва да пътува по светло, иначе не е ясно дали изобщо ще намери пътя, а и няма хора, които биха могли да го насочат.
И там някъде горе, където съвсем не вярвате, че може да завиете, завивате и стигате....красота, спокойствие и кристален въздух....И някак неочаквано на цялата тази картинка, се появява къщата, която наистина предлага всякакви удобства за една чудесна почивка-огромен затревен двор, малко поточе, мостче и няколко обособени кътчета за кафе, вечеря, четене на книжки или за игра....Всичко е изпипано до най-малката подробност, нищо не е в повече, нищо не е в по-малко.
Разходката из околността е истинска радост за душата- няма никой, никъде не пуши коминче, няма коли.
Дъждовното време не ни спря да се разходим и из Трявна, с нейните къщички и дворове, запазили духа на Възраждането.
Площадът с Часовниковата кула, Старият мост, църквите, чешмичките, сградата на Общината, озеленените алеи, цветята, минало и настояще.
Няма да разказвам за историята и музеите на този уютен град, пътеводителите са навсякъде. Само ще споделя своите снимки за спомен и ще затвърдя желанието си един ден евентуално да стана част от него.