сряда, 30 март 2011 г.

Бели саксийки с бели цветенца

Когато става дума за пролет, обикновено става дума и за цветя. Малко пролетно "букетче" вече се мъдри у дома.



Бебета-минзухарчета вече подадоха главици тук-там. Също и иглики.





За другите обаче още е малко рано. И понеже нямам търпение всичко да се окъпе в цвят, реших да помогна- купих си първите саксийки за градината. Първоначалната идея за това как да изглеждат, беше съвсем различна, но тя се провали по технически причини. Затова боядисах новозакупените светлосини  саксийки в бяло и се получи ето това.





Днес времето не предразполага към градинарство, но се надявам в следващите дни калта да отстъпи място на слънцето и да продължа с идеите си. Поне ми е пролетно на душата.

вторник, 29 март 2011 г.

Пролетта е вече тук!

След като кокичетата вече прецъфтяха, срещнах кукуряк по време на разходка и щъркелите чувам са се появили на места ( макар че най-близко живеещият до дома ми още не е пристигнал), това е ясен признак, че пролетта вече е тук и е време да се отдадем на градината.



 Изминалият уикенд ни поднесе хубаво време, което изкарахме цял ден, ровичкайки из двора. Най-резултатно за момента се оказа подмяната на старите декоративни оградки с нови. Беше нещо от сорта "от старо-ново", тъй като използвахме материал от стари каси на врати. Нарязахме ги, изшлайфахме ги, наредихме ги и ги лакирахме.



Разбира се, далеч е от професионализма, с който някой дърводелец би се справил, но ние така обичаме- сами да си правим нещата, които можем.



 Даже си имаме оправдание да всички тези несъвършенства или както казваме: "Против уроки!".

сряда, 23 март 2011 г.

Романтичната красота на Тревненския Балкан

Със съпругът ми отдавна си правим планове, че един ден като се пенсионираме, ще се махнем оттук. Незнам дали ще го направим наистина, но открай време си мисля, че Трявна е един от възможните ни нови домове в бъдеще. Предполагах, че много ще ми хареса, но никога не бях стъпвала там, главно заради отдалечеността му от столицата. Е, при поредното сливане на четири почивни дни, решихме че моментът е дошъл и се отправихме натам. Всъщност не точно натам, а към едно селце на 12 км от града, което допълнително спомогна за моето "влюбване" в този край. Запътихме се към  http://www.kalinahouse.com/, която се намира в с.Горно Дамяновци.



Това село даже не фигурира на по-старите карти, предполагам е било някаква махала, която в последствие са "нарекли" село. Човек трябва да пътува по светло, иначе не е ясно дали изобщо ще намери пътя, а и няма хора, които биха могли да го насочат.



 
 И там някъде горе, където съвсем не вярвате, че може да завиете, завивате и стигате....красота, спокойствие и кристален въздух....И някак неочаквано на цялата тази картинка, се появява къщата, която наистина предлага всякакви удобства за една чудесна почивка-огромен затревен двор, малко поточе, мостче и няколко обособени кътчета за кафе, вечеря, четене на книжки или за игра....Всичко е изпипано до най-малката подробност, нищо не е в повече, нищо не е в по-малко.
Разходката из околността е истинска радост за душата- няма никой, никъде не пуши коминче, няма коли.





Дъждовното време не ни спря да се разходим и из Трявна, с нейните къщички и дворове, запазили духа на Възраждането.




Площадът с Часовниковата кула, Старият мост, църквите, чешмичките, сградата на Общината, озеленените алеи, цветята, минало и настояще.







Няма да разказвам за историята и музеите на този уютен град, пътеводителите са навсякъде. Само ще споделя своите снимки за спомен и ще затвърдя желанието си един ден евентуално да стана част от него.

вторник, 22 март 2011 г.

Къщичката на грижовните джуджета!

В едно малко селце близо до София, разхождайки се в една малка уличка или по-скоро на една малка тясна пътечка, видях една чудесна миниатюрна къщичка. Сякаш излязла от приказка...
E, може би не чак толкова вълшебна, но все пак приказно симпатична. Идея си нямам какви ли хора живеят там, но със сигурност са се опитали да я превърнат в "тяхното" си местенце.



На малките прозорчета се мъдреха саксийки с жълти цветенца, а пред вратата-уютна пейчица с два храста със сини китчици. От всякъде си личеше, че тук се подвизават и истински малки човечета- присъствието им се усещаше навсякъде.


Пътечката до къщичката беше застлана със ситни бели камъчета, а отстрани засята тревичка.


Изобщо... приказка:-)
Не ми беше удобно да снимам дълго, нито да се заседявам и да разглеждам. Но със сигурност бих се радвала по-често да срещам желанието на хората да правят нещата приятни за окото.



понеделник, 21 март 2011 г.

Талантливите грузинци

Изминалата седмица беше дълга и отегчителна... даже завърши с лошо време. Като повечето хора имах куп задачи за отмятане и за моя радост- получиха се, макар и да не остана време за почивка. Обаче финалът на седмицата беше много запомнящ се :
посетих концерт на ненадминатите "Сухишвили" - грузинският национален балет и все още съм под въздействие на видяното.



Още когато бях малка и по телевизията под забавна международна програма се разбираше  танци на представители от всички съветски републики, най-голям интерес за мен представляваха именно грузинските трупи. Затова и като разбрах за гостуването им у нас, въобще не се поколебах дали да отида.
Ансамбълът се състои от около 100-тина човека, заедно с оркестър. Спектакълът, който изнесоха, беше много сложен, като всеки танц беше съвсем отделен и нямаше връзка с предходния. Синхронът беше изключителен. Танцьорките бяха като една, дори на визия, движеха се като една и сякаш изобщо не стъпваха по земята. За мъжките танци просто е трудно да се говори- такава динамика, акробатичност, полет, че думите просто изчезват. Съжалявам единствено, че не носех фотоапарат...
За всички пропуснали го, мога само да кажа: Има за какво да съжалявате... Но:
На излизане от залата раздаваха листовки за друго грузинско музикално-танцово шоу, с балет "Грузински легенди", което ще се състои на 31.05.2011. Така че, както обикновено се случва в живота- винаги има  още възможности човек да си достави удоволствие..

четвъртък, 17 март 2011 г.

Задушени пилешки гърди с тиква и карамелизиран лук

Преди няколко дни гледах по Фиеста ТВ, как Жак Пепен приготвя риба с гарнитура от карамелизиран лук и тиква. Тъй като имах малко тиква, предполагам за последно преди следващата есен, реших да опитам и аз, само че вместо риба, задуших пилешки гърди. Ето и самата рецепта:

Продукти:
3-4 бр. пилешки гърди
3-4 глави лук
500гр. тиква, нарязана на парчета
чесън, сол, мащерка, черен пипер.

Приготвяне:

Нарязваме пилешките гърди на парченца.В малко мазнина задушаваме 1 глава лук, нарязана на полумесеци и ситно нарязан чесън. Към тях добавяме пилешките гърди и слагаме сол, машерка и черен пипер. Задушаваме под похлупак, докато месото порозовее.
В отделен съд задушаваме останалия лук и след около 5 минути, добавяме нарязаната на парчета тиква, заедно с лъжичка сол и лъжичка захар. Отново оставяме под похлупак, като отвреме-навреме разбъркваме. Тиквата сама пуска достатъчно захар, а какъв по добър начин за карамелизиране на лук от този. Добавяме малко къри и черен пипер и изчакваме до пълното изпаряване на водата, която тиквата е пуснала и оставяме на слаб огън още малко.
Аранжираме месото с гарнитурата и поднасяме.

сряда, 16 март 2011 г.

Кошнички с пълнеж от пушена сьомга, царевица и крем-сирене

Разглеждайки в интернет сайтове на Великденска тематика, попаднах на тази снимка и реших да импровизирам по темата. Както и друг път съм споменавала, придаването на форма от тесто, все още е непосилна задача за мен, затова отново прибягнах до любимите си формички за мъфини. И се захванах да попресъздам рецептата с оригинално название Creamy Smoked Salmon Cups.


Ето и продуктите, които използвах:

1 лист бутер-тесто;
1 опаковка натурално крем-сирене
1 малка консерва сладка царевица
3-4 стръкчета пресен лук
1 опаковка пушена сьомга на слайсове
черен пипер, сол

Каперсите и сметаната ги пропуснах.




Начин на приготвяне:

Отново изрязваме с чаша формички от тестото, които поставяме във формата за мъфини, притискайки го леко към стените. След това във всяка формичка слагаме парче пушена сьомга. В отделен съд разбъркваме крем-сиренето, ситно нарязания пресен лук, добавяме сол и черен пипер и накрая и царевицата. Разбъркваме хубаво сместа и разпределяме равномерно във формичките.
Печем в предварително загрята фурна на около 200-250 градуса, в зависимост от характеристиките на съответната фурна, за около 15-20 минути.
Тествайки крайния резултат, се убедих, че това е още една рецепта, която чудесно може да се използва за подготвяне на трапезата на големи сбирки и следващия път непременно ще я включа.

вторник, 15 март 2011 г.

Дърво, камък,...., баня

По повод публикацията ми за мъхчетата в дома, реших да покажа и къде по-точно се намират те. Преди няколко месеца, когато у дома се заехме с ремонт на банята, ни хрумна идеята да я направим от камък и дърво. В последствие се оказа, че дървото за баня не е по силите ни, но това не ни отказа и започнахме да търсим алтернативни решения. Спряхме се на варианта да използваме гранитогрес, който наподобява дърво. Във всички търгивски вериги се предлага такъв, така че просто трябваше да изберем. А ето го и резултатът:


Единственото истинско дърво е плотът за мивката, а всички аксесоари са бамбукови.


Огледалото е направено по зададени размери, тъй като идеята е да се вижда стената, а не само огледало. Душ-кабината е съвсем изчистена, без поддушово корито и допълнителни елементи.


Декорирахме със свещи и ...мъхчета.






Нямаме претенции да разбираме от дизайн, но резултатът наистина ни харесва. А ако съдим по думите на хората, които са видели тази баня, явно сме се справили добре.


понеделник, 14 март 2011 г.

Мъхчета в дома

С настъпването на пролетта, желанието ми да внеса природата в дома си се засилва все повече. Като начало се захванах да си развъдя още мъхчета. Преди година бяхме на една вила в Тревненския Балкан, където собствениците имаха цели туфички от мъхчета, съчетани с разни светя. Идеята страшно ми допадна, но тъй като не навреме я видях, оставих реализацията и за тази година, а миналата просто си отгледах мъхчета.







Една част от тях завъдих в обикновена саксийка, но от този модел, където са по-плитки.





 Друг поставих  в специално закупена за целта дървена тавичка и декорирах.





Като за финал по време на една разходка извън София си домъкнах цял мъхест камък.



За момента това са мъхчетата, които отглеждам от около година, но всички те са част от интериора. Надявам се тази гадина да успея да си отгледам и такива навън....

петък, 11 март 2011 г.

Пролет в Осеновлаг

Осеновлаг е село в Западна България, близо до манастир "Седемте престола". Поради близостта му до столицата, мястото е чудесно за еднодневна разходка, макар че в нашия случай стана двудневна.  Ако погледнете картата на България, в това селце свършва пътя, което го прави още по-привлекателно. Пътува се по Искърското дефиле, а Осеновлаг е малко след манастира. Селото е разположено по течението на река Габровница, а най-известното място в него е Чифлик "Ненкови".





Там всъщност и пренощувахме ние. Предлага се домашно приготвена храна, за която синът ми каза:
"По-хубава храна не съм ял никога"

В самия чифлик е пълно с животни, които децата така и не оставиха на мира за целия ни престой.



Храниха козлета и зайчета. Имаше коне, щрауси, които идваха малко стряскащи- все пак голяма птица е това. А на сутринта, докато закусвахме домашни мекички със сладко под слънчевите лъчи, собствениците докараха и току що излюпени малки пухкави пиленца. Голяма радост за децата. Из самото село също навсякъде има домашни животни, нещо което нашите градски деца няма къде да видят и си беше голяма атракция, на моменти примесена със страх (биволите не ги снимах).



 А природата е невероятна, особено през пролетта.






Изкарахме целия уикенд в разходки из селото, по течението на реката, горичките, заобиколили селото. Самият път дотам е страшно живописен. Взехме решение някой ден да се върнем пак там, само че този път на палатка до реката. Има безкрайно много приятни местенца, подходящи за целта.




На втория ден посетихме манастира, където също може да се пренощува. Предложиха ни страхотна пъстърва за обяд. И тъй като около него също е пълно с природа, направихме кратка разходка и там. За съжаление след това се наложи "да се върнем към реалността" и поехме към София....

Мястото е доста популярно сред софиянци, което не е плюс, но все пак си заслужава.

сряда, 9 март 2011 г.

Слугинята

Преди два дни завърших "Слугинята" на Катрин Стокет. Книгата била най-продаваната за 2010г., пише на разни места.  За мен е една от добрите книги на пазара в момента. Не мога да кажа, че е някакъв шедьовър. Просто е много хубава книга!
Действието се развива през 60-те години в малкото градче Джаксън, Мисисипи. Историята разказва за три жени, които се опитват да преодолеят страха си от последиците и да разкажат на света, какво е да си чернокожа домашна прислужница в дома на богатите бели дами. Стилът е лек и увлекателен, езикът емоционален, а образите много истински.



Или както пише в Ню Йорк Дейли Нюз:

" История, в която има сърце и много надежда...."

вторник, 8 март 2011 г.

8-ми март и децата!

Днес е 8-ми март!


Не държа особено да почитам точно този празник, но от друга страна нямам нищо против да ми се обърне повече внимание, независимо кой ден от годината е;-) Приятно е!
Вчера дъщеря ми, която е в предучилищна възраст, разтреперана ми се обади след обяд, да ме помоли да намеря татко и, че тя не успявала да го открие по телефона. Каза, че е спешно и иска с него, а не с мен да говори. Свързах ги и продължих да се занимавам с делата си. Каква беше изненадата ми, когато сутринта детето се появи с букет цветя и собственоръчно направена картичка в леглото ми? И то не толкова заради факта, че ми е поднесла цветя, а по-скоро заради това, че се е сетила и организирала всичко от предния ден, станала е рано и е чакала да се събудя. Затова, че тайно е уредила купуването на цветята, нарисувала е картичката и после е успяла да съхрани тайната си до сутринта. Дори не разбрах дори къде е крила букетчето цяла нощ....
Стана ми мило и си дадох сметка, че за нея този празник е важен и тя непременно е искала да го отбележи. А на мен ми се иска вече всеки ден да има причина децата да ми напомнят колко важна съм за тях.....