понеделник, 31 октомври 2011 г.

Световен ден на Мъх-а

Всъщност заглавието на публикацията е подвеждащо-)- Нито знам дали има такъв ден, нито знам кога е, ако случайно някой мъхолог е създал такъв;) И изобщо не говорим за световна новина, а за много локална. Всичко идва от факта, че Аз имам празник:-) И тъй като интернет пространството е препълнено от идеи и събития по случай Хелоуин, реших че все пак имам право да избягам от тази тема и да посветя денят си на моя рожден ден:-) Ще спазя единствено традицията да си говорим за тиква днес, затова предложението ми ще бъде тиквен пай:




Продукти:

* 3 яйца;
* 2 ч.ч. сварена тиква;
* 1 ч.ч. захар;
* 1 ч.л.канела;
* 1 ч.ч. орехи;
* 2 ч.ч. брашно;
* 100 гр.масло;
* 1 ванилия;
* 1 бакпулвер.




За тестото използваме класическата рецепта за тесто за пай. Разбъркваме брашното и баклувера, добавяме маслото,1/4 ч.ч. захар,1 яйце и ванилията. Сместа трябва да стане на трохи. Месим, докато се получи гладко тесто, а ако е необходимо, добавяме 1-2 с.л.вода. Оформяме топка, увиваме я в найлоново фолио и я поставяме в хладилника за около 15-20 минути. През това време от сварената тиква, останалата захар и яйца, едро натрошените орехи и канелата, приготвяме тиквена паста и хубаво я разбъркваме. Загряваме фурната до 190-200 градуса. Разточваме с точилка тестото върху гладка повърхност, правим окръжност, която поставяме в кръгла форма за печене. Тестото трябва да покрие дъното и стените като леко притискаме с пръсти. Върху разстланото тесто изсипваме тиквената смес, по желание правим онези характерни за пайовете лентички;-) Аз обикновено не ги правя, но този път ми остана малко тесто, което предпочетох да не изхвърлям, а беше и достатъчно малко, за да не мога да го използвам по друг начин.




Паят е толкова приятен на вкус, а тиквената паста толкова ароматна и гладка, че всяка хапка е истинско удоволствие:-)

Това е и моят начин да ви почерпя днес, да си пожелая много здраве за мен и всичките ми близки и да препратя тези хубави и най-искрени пожелания и към вас;)
Нека с този ден да отворите вратите на една хубава и слънчева есенна седмица!!!

петък, 28 октомври 2011 г.

Октомврийско езеро

Както споделих в предишната публикация, краят на изминалата седмица за мен дойде в "Езерото"- малък хотел, близо до София, където със спътника ми решихме да отидем и да отпуснем за ден.


Разпределихме децата по роднини, че никой не ги желае накуп ( не разбирам защо:-)))) и потеглихме. Бях се настроила за много есен, много разходки, много сън и много други хубавини:-) Е, всичко останало се получи според очакванията ми, без есента, която по тези географски ширини очевидно закъсняваше. Дърветата все още бяха в зелената си премяна, само тук-таме се мяркаше някоя оранжево-жълта точка в пейзажа.



Хотелът се намира във вилната зона на Костенец . Избрахме него, тъй като е на 40мин. от София, а ние определено трябваше да се върнем и да съберем децата от роднините навреме и всъщност никак не сгрешихме. Очакванията ни не бяха големи и изненадата се оказа приятна- уютен, ненатрапчив интериор, главно в дърво и камък, любезен персонал, бързо и адекватно обслужване, топла минерална вода и красива природа наоколо- идеално за краткотрайна почивка;-).


Наблегнахме главно на разходките, като по грешка изпитахме няколко неподходящи маршрута, докато уцелим "нашата пътека", но беше свежо и приятно.


Кухнята не блестеше със страхотни предложения, но беше добра. На 5 минути от хотела се намира прочутия Костенски водопад, макар аз вече посещавайки го за втори път, да не го намирам за внушителен. Не може да се сравнява с Райското пръскало, нито с Крушунските водопади, но все пак е хубаво да се види.



Обиколката наоколо ми даде възможност да събера нови мъхчета за дома си от "модели", които досега нямах;)



Сгради наоколо няма кой знае колко, но навремето очевидно тук са почивали хора, съдейки по останалите соц. балнеохотели и бунгала.


Сега се опитват да популяризират минералните си извори, но все още не много активно. Факт е, че курортът е подходящ за деца и със сигурност ще повторим тази разходка, но цялото семейство;-)

След закуската на сутринта потеглихме обратно към дома, но решихме да минем покрай Боровец, заради по-живописния път и заради идеята да изпием по едно кафе там. Е, за трети път от година се опитвам да отида дотам и за трети път ни посреща гъста борова мъгла;-)








Кафето оставихме за следващият опит, едно бързо кръгче около "Ястребец" и отново в колата. Тук специално за Ева направих няколко мъгливи снимки, защото доколкото разбрах много обича да снима такива;)


Днес рецепта няма да има, тъй като подозирам,че няма да изчетете докрай написаното;) Затова споделям с вас част от природата и ви пожелавам хубави почивни дни. Аз отново излизам от града за денонощие, отново в подножието на Рила, но този път за купон:)

петък, 21 октомври 2011 г.

Пълнени чушки с леща


В този красив есенен ден използвам възможността, че съм отпуск и ви предлагам една чудесна рецепта. В къщи много я обичаме, а и се приготвя лесно, така че можете поне да опитате. Рецептата взех оттук и ще използвам мерките на автора, тъй като моите са 8 на брой, а лещата на око:-):




Продукти:

* 4 чушки;
* 100 гр. леща;
* 50 гр. масло;
* 1 глава лук;
* 2 скилидки чесън
* 50 гр. стафиди;
* кимион, кориандър, сол и черен пипер
* 2 люти чушлета ( моите са сушени)
* 150 мл сметана;





Начин на приготвяне:

Лещата се сварява в подсолена вода и след като стане готова, се отцежда. Изпържват се ситно нарязаните лук и чесън в маслото. Добавят се стафидите и подправките и се оставя още малко на огъня.Добавя се и лещата и се бърка още много малко. Почистените чушки се пълнят със сместа, поставят се в тава за печене и тя се покрива с фолио. Печем на умерена фурна около 30 минути. Към края на печенето всяка чушка се залива с подправената със сол и черен пипер сметана. Лютите чушлета нарязваме на ситно, запържваме за малко в малко мазнина и отцеждаме на салфетка.Поръсваме изпечените чушки с лютите чушлета.






Хубави почивни дни на вас, а аз отивам за ден сред природата да събера малко цвят и красота:-)

петък, 14 октомври 2011 г.

Есен в гората и храната

Есента вече е тук, макар и не съвсем пременена в онези хубави цветове, които ни пълнят очите и сърцата. Това е един от любимите ми сезони са разходки в гората и приветствам горещо всяка една подобна идея, независимо кой е инициатора. От няколко години в отдела ни в работата се утвърди като традиция разходката сред природата в средата на октомври. В зависимост от времето, с което разполагаме, а също и от прогнозата, тези разходки са с различна продължителност, но важното е, че са факт. В подкрепа на думите си, само ще добавя, че миналата година, както и тази, времето никак не беше благосклонно към нас, припръскваше ( или направо си валеше на моменти), подухваше, но решението си беше взето така или иначе. Просто не направихме "големият" преход, който бяхме замислили, а имахме и "малък" вариант, включващ повече седене, отколкото ходене:) Другото, което не беше планирано е, че и двата случая не си взех апарата да правя снимки ( миналата година носех само една джобна сапунерка, за да документирам все пак фактите) и по тази причина не разполагам с кой знае какво като снимков материал, но пък ще ви предложа един прекрасен маршрут за разходка на Витоша, удобен и за децата:




Тръгване от хижа "Момина скала", докъдето ние лично стигнахме с кола. Оттам вариантите са много, като не е изключен и този, в който при хубаво време просто си седите на една от многобройните поляни наоколо и си почивате както намерите за добре.




Ние избрахме онзи, при който се минава по горски пътечки.





Отвреме-навреме пресичахме асфалтирания път, водещ нагоре, но отново се шмугвахме в гората, където освен че е по-красиво и лошото време не влияе чак толкова.




Срещнахме се със стадо коне, които кротко си пасяха по средата на пътечката и ни отне доста време докато ги заобиколим, иначе други "туристи" в "хубавото" време не видяхме. Така полека-лека се изкачихме до хижа "Бор", което в нормални условия си е направо смешна история, но когато под теб има повече кал, отколкото можеш да носиш на подметките си, а и тя не оказва никакво съпротивление по нанадолнището на връщане, разходката определено си е напълно достатъчна. Освен това, когато сте с деца, които не са тренирани по чукарите всяка седмица, това е вариант да ги оставите с добър спомен, вместо непрекъснато да отговаряте на въпроса: "Колко още има?";).





И макар да се бяхме посгрели доста от ходенето, все пак имахме нужда от по една топла супа, чаша чай или нещо по-силно;-) Затова и отправната ни точка, макар и не най-доброто място за хранене, в случая ни плени с предложенията си, още повече, че по пътя нагоре нито една друга хижа не даваше кой знае какви признаци на живот.





Почивката се превърна в продължителен, закъснял обяд край камината и в сладки приказки.






И тъй като е есен, предлагам ви и една чудесна и много любима моя есенна салата. Нищо специално като приготвяне, нито като продукти, но пък с чудесен цвят и вкус:

Есенна салата




За нея са ви необходими единствено
- червено цвекло;
- бяла ряпа;
- моркови;
- понякога добавям и сварени яйца от пъдпъдъци.

Настъргвате на ренде колкото поискате от различните продукти, овкусявате според предпочитанията си и хапвате;)

Пожелавам ви красива вечер и още по-красиви почивни дни в един от най-шарените сезони!



понеделник, 10 октомври 2011 г.

Крушов сладкиш с карамелени бонбони

Напоследък навсякъде се носи аромат на зрели круши, та в тая връзка нашият дом не отстъпва място на никого;-) Опитвам най-различни варианти за хапване с круши, но за снимане и дума не може да става напоследък- времето ме е стиснало за гърлото и ако успея от една дейност да открадна някакво, то неминуемо следващата закъсва и така от ранна утрин до късна вечер. Е, все пак с един крушов сладкиш все пак успяхме и да се видим и да се запечатаме;-)
Идеята за рецептата взех оттук, но тъй като не исках пак да са мъфини, реших да приложа комбинацията от круши и карамелени бонбони за сладкиш. Ето и как се случва нещата:




Продукти:

* 4 яйца ;
* 1 ч.ч. захар ;
* 1 ч.ч. брашно;
* 1 бакпулвер;
* 3 с.л. олио ;
* 3 с.л. гореща вода;
* 2-3 круши;
* бонбони Toffifee


С миксер се разбиват яйцата и захарта до бяло. Смесват се брашното и бакпулверът и се добавят към яйчената смес. Накрая се добавят олиото и водата и с лъжица се разбърква. Тестото се изсипва в намазана с масло и посипана с брашно тавичка. Отгоре се подреждат крушите и парченцата бонбони. Може да добавите и ядки по желание. Пече се в предварително загрята фурна на 160-180 градуса за около 20-25 мин.




И тъй като есента е очевидно че дойде, нека нейните топли цветове греят сърцата, душите и премръзналите ни ръце, поне докато пуснат топлото;-)))
Хубава октомврийска седмица!