неделя, 27 май 2012 г.

Няма нищо по-хубаво от лошото време!

За трети път тази година има четири почивни дни и за трети път нашето семейство остана да прави компания на града, вместо да запраши по пътищата. Причините са много, но главните две- "Зеленото" училище на голямата и балът на племенника, които се случиха точно сега. Времето навън до някаква степен компенсира разочарованието ми, защото за кални пътища и тесни селски одайчета с три деца не съм мечтала. Затова изкарах дните основно в кухнята. Колко посуда мина през ръцете ми, само аз си знам, как това ще се отрази на фигурата ми, ще разберем в понеделник;) Или както е казал авторът- "Няма нищо по-хубаво от лошото време!" - в нашият случай-време, отделено за семейството, домът и вкусната храна. По "заповед" на децата и специално за вас:

Мъфини с тиквички и сирене



Продукти:

* 1 1/2ч.ч брашно;
* 2с.л захар;
* 1/2ч.л сол;
* 1 1/2 ч.ч настъргана тиквичка;
* 2 ч.л бакпулвер;
* 1/3ч.ч олио;
* 1/2ч.ч прясно мляко;
* 1 яйце;
* 2/3 ч.ч натрошено сирене;
* 1/4ч.ч настърган кашкавал;
* 2с.л нарязан на ситно копър.




В голяма купа смесваме брашното, захарта, солта и бакпулвера и разбъркваме добре.
Към тази смес прибавяме олиото, прясното мляко, яйцето и настърганите тиквички и отново разбъркваме.
Прибавяме сиренето, кашкавала и копъра и пак бъркаме.
В намазана форма за мъфини, разпределяме сместа и печем в предварително загрята до 185 С градуса фурна за около 30-35 минути или докато в центъра на на мъфина клечка за зъби излезе чиста. Рецептата е оттук.



И тъй като всичките ми грандиозни планове за изкарване на тези почивни дни отидоха дружно на кино, ако не ми мине свекърва път и дойде хубавото време, следващият уикенд ще поскитаме, да охлабим малко коланите;)


Хубава седмица от мен и дребната гъба, която обикновено ми позира ето така;)!



вторник, 22 май 2012 г.

Пилешко като на Ев!

Има много рецепти, които като видя и просто не мога да мисля, докато не ги приготвя. Това е първо защото съм много лакома, второ, както ви е известно, вие готвите страхотно- всичките!!!




Незнам дали ще ми стигне живота или капацитета на стомаха, но явно съм си поставила за цел да превърна всичко видяно в произведено и ако някой ден се запознаем отблизо, моля не се присмивайте на окръгления ми външен вид;) Това е!- решила съм, че ми е много по-важно да съм доволна от живота и в частност храната, отколкото да влизам в дрехите си от пубертета и да съм непрекъснато гладна;) Поне докато това не създава проблем на здравето ми, де;))
Та поредната рецепта, която видях и която моментално ме заведе в магазина, беше тази на Ева, за
Пиле с кокосово мляко и джинджифил и гарнитура от киноа с авокадо. Четох, гледам снимки , преглъщах и на следващият ден вече бях заредена с всичко необходимо за приготвянето му.



От едно известно време, може би отново заради лакомата ми същност и желаниятa да вкарам още един нов вкус в менюто си, започнах да използвам въпросната киноа за всяко ястие, в което до този момент съм използвала ориз. И често казано, страшно ми харесва! Рецептата смятам да пропусна, тъй като Ев достатъчно подробно е обяснила за какво иде реч, само ще допълня, че в моят случай оставих малко повече сос от кокосовото мляко, тъй като и към неговият вкус съм пристрастена. Затова и снимките ми са малко по-сочни и с вид на супичка ( разбира се и по-грозни), но вярвам на вкус съм го докарала като нейното- превъзходно!!!





Ев, голямо благодаря за идеята!

вторник, 15 май 2012 г.

Ей тук, нейде край София!

Живея в София откакто се помня ( толкова отдавна, че вече не се помня;)), но въпреки това има хиляди места, които все още не съм посетила и и неща, които не съм видяла. На някакви си 10-тина километра, се намират Урвичкият манастир “Свети Никола Летни – Мирликийски” и крепостта "Урвич". Тази последната е нещо, което винаги когато съм минавала оттам, съм искала да видя отблизо, но доколкото ми е известно, имотът вече е частен и съответно заключен. Затова се задоволихме с манастира, който се оказа една прекрасна дестинация за разходка с малки деца.






Пътят е равен, относително широк и минава през гориста местност, което го прави подходящ дори за задаващите се летни жеги. Разстоянието е не повече от километър. Тук активните туристи ще ми се изсмеят, но дребната 2-годишна госпожица каза, че и е напълно достатъчно като натоварване;) Горе, при самият манастир, има подходящи места за пикник, а хората са по-малко от бръмбарите (за разлика от поречието на реката), така че за събота следобед местенцето си е направо чудесно.







Въпросната разходка се състоя в момент, когато хладилникът е абсолютно празен и обядът си беше импровизация... също както и самата разходка. Но какво по-хубаво от леко запечени хрупкави сандвичи със сирене и пресен домат (за възрастните- и босилек)?



Чаша бира и моментът е запечатан! Ще се връщам към него всеки път, когато шефът прекали;)








сряда, 9 май 2012 г.

Весели лъжички и домашна хорчата

Аз съм като онзи герой от детско филмче, за който се казваше:
Като ти хрумне нещо тъпо, не се отказваш лесно,a?;)
Та и аз така: Отдавна въздишам по веселите лъжички, които виждам в различни места в нет-а, но си нямам такива. Търсих да си купя, но отново нищо не открих и тогава ме осени "гениалната" идея да си ги направя сама. За целта закупих няколко цвята моделин за печене и пристъпих към действие. Преди години със синът ми сме купували и работили с FIMO за негов кеф и спомените ми са, че това е една изключитеено лесна за работа полимерна глина. Този път си закупих въпросното нещо от специализиран магазин за художници и повярвайте ми, ако трябваше системно да "творя" с него, отдавна щях да си изкарвам прехраната по друг начин. Това нещо не се размекна дори след 1-но часово мачкане и единственият начин да му придам някаква форма, беше да го разточвам с точилка. Това е и причината за относително неугледния вид на моите лъжички ( като изключим факта, че не съм особено добра с ръцете). Дълго се колебаех дали изобщо да ви ги покажа, но все пак съм привърженик на мнението, че от домашното по-хубаво няма, а и вложеният труд трябва да се цени, затова моля на вашето внимание моите весели лъжички;)




Специално за тях и бъдещата им фотосесия приготвих домашна хорчата по рецепта оттук. Осъзнавам, че тя е доста далеч от оригинала, но тази рецепта някак ме спечели пред останалите. Децата у дома не я харесаха преди да добавя и плод, но затова пък имаше чужди деца, които веднага помолиха родителите си да им направят. Също ние-възрастната част от семейството с голямо удоволствие подкрепяхме дните си с тази освежаваща и много енергийна напитка;) Другият път ще се постарая да не се подмамвам по пухкавия вид и ще направя истинска ( доколкото е възможно).




Хубави пролети дни!



сряда, 2 май 2012 г.

Голямата любов на Пепеляшка и 2-ри май!

Преди време в блога на Пепеляшка попаднах на една нейна публикация за голямата и луда английска любов и веднага си го добавих в моята графа "Любими". Оттогава на няколко пъти се пробвам да започна правенето, но тъй като с тестото се разбираме по-трудно, все нещо ме проваля ( най-често дете) и накрая стигам все до частта с приготвянето на крема. За голяма моя радост този крем стана любим на цялото семейство, включително на претенциозния пубертет, затова вече го приготвям поне веднъж на две седмици, с лека добавка и украса. Много се надявам съвсем скоро да успея да реализирам цялата рецепта, представена от Мария в спомената публикация, но кога ще е това, само времето ще покаже. Засега кремът, с който така да се каже ще отбележим днешния празник:




Продукти:
* 1 л прясно мляко;
* 100 г брашно;
* 200 г захар;
* 4 жълтъка;
* 1 пръчка ванилия;
* 100 гр. сладкарска сметана;
* 200 гр. ягоди.




Жълтъците се разбъркват със захарта до побеляване. Прибавя се брашното и отново се разбърква. Разрежда се с половин чаша мляко, а остатъкът от млякото се затопля в тенджера за около 3-4 минути. Добавя се сместа към топлото мляко. Прибавя се пръчката ванилия. Кремът продължава да се загрява до завиране, като се бърка непрекъснато с тел с движения във формата на цифрата 8. Когато заври, се снема от огъня. Налива се в чашки, добавят се нарязаните на парченца ягоди и отгоре се добавя разбитата сладкарска сметана.




Днес е Борисовден - в памет на свети цар Борис-Михаил – покръстител на българите. В нашето голямо семейство се намират двама именици- по един от двата пола;) На тях и на всички останали, носещи тези хубави български имена- много здраве, много енергия, вяра и надежда! Весел празник!