понеделник, 18 август 2014 г.

Лютеница от френско грозде

Времето не ми стига, затова само минавам набързо насам да ви "осветля" за една идея;) Може пък и да ви хареса.
По наследство ни се полагат няколко храста с червено и бяло френско грозде и всяка година заминават на сироп, тъй като децата не го харесват особено. Тази година реших да обявя бойкот на сиропа и се разтърсих на друго предложение. Попаднах на тази лютеница и искам да я споделя, в случай, че и други хора се чудят как да се справят с големите количества френско грозде. Наричам я лютеница, защото не желая да използвам звучната българска дума чътни;) Малко не навреме, но нищо, ще има и още реколти, надявам се.



Продукти:

* 100 гр френско грозде, само плодчетата;
* 1 червен лук, ситно нарязан;
* 1 малка червена люта чушка, нарязана (без семената);
* 2 червени чушки,нарязани на кубчета;
* 1 голяма скилидка пресован чесън;
* около 1,5 см пресен джинджифил, ситно настърган;
* 1 с.л. зехтин;
* 100 мл червен винен оцет;
* 70 грама тъмна захар мусковадо;
* черен пипер на вкус и сол.



Приготвяне:

Загряваме зехина и добавяме лука и чушките, докато се запържат леко. Махаме ги от тигана и ги оставяме настрана. В същия тиган, добавяме половината оцет, с лютата чушка и чесъна. Оставяме да ври в продължение на 2 минути, като разбъркваме от време на време. Когато ароматите са омекотени, връщаме лучената смес към чесновата, добавяйки останалата част от оцета, захарта, джинджифила, сол и черен пипер. Оставяме да къкри, докато сместа се сгъсти до сиропена консистенция. Добавяме френското грозде и оставяме да къкри на слаб до среден огън в продължение на пет минути ( или докато някои от плодовете се спукат и течността стане на сироп).
Когато сместа стане лепкава и ароматна, я изсипваме в стерилизиран буркан (ако имате намерение да се запазите лютеницата за дълго). Съхранява се 12-18 месеца на хладно и тъмно място, а ако ще се консумира веднага, се държи в хладилник за около 1 месец.

Източник



Върви чудесно със студени меса, сирена или бургери и сандвичи с меса и сирена. Скоро ще онагледя;)
Хубава седмица!

вторник, 5 август 2014 г.

Greek style

Е, най-после и аз напуснах сушата по вода. Мисля, че съм последният човек , посетил онзи най-близък до нас гръцки остров, дълго време се опъвах, но най-накрая се пречупих. Може би поради факта, че нямах никакви очаквания за него ( да не кажа, че бях предубедена), хареса ми. Може би не заради самия остров, а заради спокойната и щастлива почивка, която изкарахме там, но да, хареса ми. Когато човек се опитва и успее да избяга от групите туристи, да намери онова райско кътче в лудницата и подходящите хора, с които да я сподели, нещата просто се случват. За синята и топла вода, жаркото слънце, прясната храна, малките селца и лекото гъделичкане от местните хора, изобщо няма да споменавам- те са само добавена стойност;)Леко съм се оляла със снимките, но лошо няма- както казах-беше ми хубаво;)

Синьо















Уютно
























Гръцко;)
















и ние